В днешната рубрика ще продължим темата за Българския народен фолклор и ще ви потопя в различните фолклорни области в България.

 

Северняшка фолклорна област

 

Северняшката фолклорна област е една от най-големите по територия.   Простира се на север до р. Дунав, на запад до границата на България със Сърбия, на юг до северните склонове на Стара планина и на изток до р. Искър. Включва областите на градовете Шумен, Разград, Русе, Търговище, Велико Търново, Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана, Видин и областта на Ботевград.

 

Народна музика и инструменти

Народни песни

 

Музикалният фолклор в Северна България е изключителен и колоритен. Едни от най-характерните песни в този регион са хайдушките  песни, за които с право може да се твърди, че са “родени” в Балкана.

Често изпълнявани са и текстове за митични същества от българския фолклор - змей, ламя и др.

Сред песенното творчество на северняците, достойно място заемат още жътварските (с характерни провиквания), сватбарските (отразяващи целия сватбен ритуал), седенкарските, обредните и трапезните песни.

 Типично за Северняшката област е едногласното изпълнение. Мелодиите често са без размер или в неравномерни размери. Много характерни са хумористичните песни.

Популярни песни от Северняшката етнографска област са:

• Заблеяло ми е агънце
• Недо ле, Недке хубава
• Елено, моме
• Мари, моме
• Малка мома росен брала
• Чие е това момиче
• Рано е ранила Нине
• Яничари ходят, мамо
• Баба лук посела
• Китка ми падна, Дено
• Отдолу идат ергените
• Теменуго, теменужке
• Дунав тече, ягодо
• Наклала Янка седянка

Знаете ли че…

Легендарният северняшки певец Борис Машалов /1914-1962/ е роден в гр. Севлиево. Първоначално се насочва към оперното пеене, но след това изпълнява само народни песни. Талантът му е забелязан от тогавашния директор на Радио София Сирак Скитник и от 1937 г. певецът участва в предавания по радиото. През 1952 г. постъпва като солист в Ансамбъла на народната армия. В репертоара на Борис Машалов има много северняшки песни, които певецът събира и записва. Сред най-прочутите е “Заблеяло ми е агънце”.

Знаете ли че…

Северняшката народна певица Мита Стойчева /1909-1976/ е родена в с. Мекиш (днес Обединение), Великотърновско. Първото си признание като народна певица получава когато е 30-годишна. През 1939 г. на един голям събор във Велико Търново по настояване на съселяните си Мита Стойчева участва в надпяване и спечелва първа награда. През 1942 г. тя пее за първи път в Радио София, където става редовен сътрудник. Утвърждава се като една от най-обичаните народни певици. През 1954 г. създава певческа група “Наша песен”. Групата разнася красотата на българските народни песни в чужбина.

 

  “Снощи седенки кладохме”

 

        Снощи седенки кладохме./2

Припев: Плевни го, равни го, зъмни го, накичи го, бульо мъри, байовата./2

Не ни дойдоха ергени/2

Дойде ни момче овчарче/2

Калпака му заешки/2

Цървулите му мечешки/2

Гащите му дънясти/2

 

Народни инструменти

 

Музикалните инструменти, които съпровождат северняшката народната песен са кавал, овчарска свирка (дудук), окарина и гайда, гъдулка или с оркестри с народни инструменти. Често в тях присъстват и класически инструменти, които постепенно са навлезли в народната музика. Сред тях са кларинетът и акордеонът.

 

       Народни танци

       Народният танц в Северна България е изключително богат и разнообразен. Той се характеризира с вихрена игра, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Играта в този регион е свързана с откъсването от грижите, ежедневието, селската работа и отдаването на радост и веселие.

           

Северняшките хора са предимно бързи и много бързи, а съпроводът е най-вече инструментален. Застъпени инструменти в областта са най-често кавал, гайда, гъдулка и тъпан, но се срещат и много други.

Популярни хора от Северняшката етнографска област са:

• Дайчово хоро - Кулско хоро
• Пайдушко хоро - Черкезко хоро
• Еленино хоро - Шира
• Ганкино хоро. - Изручанка
• Дунавско хоро. - Грънчарско хоро
• Денка ( Денино хоро) - Чичово хоро.                  

       Повечето от споменатите хора съм имала удоволствието да науча в сформираните в моя роден край танцови групи за народни танци. Благодарение на младите и енергични преподаватели бяхме потопени в магията на народния танц. Изказвам личните си благодарности на г-н Павел Чалъков. С неговият ентусиазъм и голямо обаяние той успя да ни запали и захласне по народния танц. Следващия преподавател с огромен талант е Пенко Димитров. Той вдъхва живот на танца и ти разказва приказка. И на младите и усмихнати преподаватели Николай Цветански и Ваня Проданова, които с огромно желание и неуморност споделят своите знания. Благодаря ви!

       Днешната поговорка за размисъл е:

       Блага дума железни врата отваря.

04.02.2024г.                                  Мария Ангелиева