ЗА или ПРОТИВ жените в армията
Споделяме един коментар на Петър Ненков и ще ни е интересно всеки да сподели своята позиция и доводите за нея.
“Разгорелият се скандал преди няколко дни, че в МО жените били дискриминирани ме накара да извадя от личния си архив, една моя статия от преди 20 години и да видя, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено ! Уви!
полковник от запаса, доц. д-р Петър Ненков
Изтеклите преди време в медиите съобщения за секс скандали в армията между началници и професионални войнички и за служителки на полицията и следствието, които въртят успоредно със служебните си обязаности и тайни любовни романи с босове на подземния свят, като им снасят услужливо секретна информация за предстоящи операции на ГДБОП, шокира общественото мнение. При друг нашумял случай, бе констатирано, че млада жена - съдия в Плевенския районен съд живее на семейни начала с криминален престъпник, издирван под дърво и камък от полицията за серия бомбени атентати !!!
Тези случаи приличат на гангстерска сага, но те са истински и са взети от публикации в пресата. Това обаче, според мен е само върхът на айсберга, който бе разкрит по случайност. Мисля , че има и други подобни истории, които все още не са видели бял свят! Честно казано, отдавна очаквах да се случат такива събития, защото лично за мен армията и полицията са мъжки територии, в които няма място за екзотика излишни сантименти и експерименти с жени.
Вярно е, че в армиите на НАТО също служат жени. Да не говорим, че в армията на Израел наборната военната служба е задължителна, както за юношите така и за девойките, когато станат пълнолетни, но това е продиктувано от обстоятелството , че еврейската държава е много малка, а е обградена от многобройни, враждебно настроени арабски държави, които неистово желаят нейния крах. Затова и е нужна голяма и модерно въоръжена армия, която да поддържа постоянна бойна готовност, за да брани териториалната и цялост .
По време на Втората световна война, по фронтовете воюват стотици хиляди жени, мнозина от които окичват гърдите си с ордени за храброст и загиват в бой с врага. В дълбокия тил, други милиони жени се трудят край струговете в заводите или прибират реколтата от полето и спомагат за победата в грандиозния двубой с “кафявата чума”. Имената на Раймонда Диен, Лиза Чайкина, Зоя Космодемянская, Вълка Ташевска, Люба Шевцова и още много други-отдавна са станали символи на понятията патриотизъм, храброст и себеотрицание пред лицето на смъртта.
В руската армия и до днес се разказват легенди за женските бомбардировъчни авиополкове, чийто нощни въздушни набези в немския тил по време на Втората световна война всявали страх и ужас в сърцата на хитлеристите. И затова те ги кръстили с обидното наименование “нощните вещици”.
Да не говорим за войната в Чечня, когато срещу руските войници често пъти се сражавали специално обучени чеченски снайперистки и щахидки, които попадайки в обкръжение, взривявали гранатите с които били опасани. След смъртта им, намирали до пушките им несесери с козметика, защото жената си е жена, дори и когато воюва. И въпреки това, дълбоко мое убеждение е, че войната е мръсно занятие, което би трябвало да си остане мъжко дело.
Може би и заради това, въпреки героичните подвизи на женските бомбардировъчни авиополкове през Втората световна война, както и полетът на първата жена в космоса Валя Терешкова, командването на съветските ВВС след задълбочени медицински изследвания, категорично забрани през 60- те години на миналия век приема на жени за пилоти в бойната авиация, особено след настъпването на реактивната и свръхзвукова ера в самолетостроенето. Подобно бе положението в подводния и надводен боен флот, както и в парашутно-десантните войски.
През последните години това табу бе изпратено със замах в историята. Във Военновъздушното училище “Георги Бенковски“ в Долна Метрополия се обучават за пилоти на бойни и транспортни вертолети момичета, някои от които вече са пилотки с офицерски пагони в авиобаза Крумово. Бяха приети и първите жени за командоси в елитната 69-та бригада Специални сили в Пловдив, които положиха тържествена военна клетва.
От историята са известни примери, как подстригани и дегизирани в мъжки дрехи, жени са оглавявали висшия духовен клир на католическата църква, като папеса Йоана или са водели храбро в бой като капитани цели пиратски флотилии. Те са се ползвали със завиден авторитет всред старите морски вълци, но това е било възможно само защото мъжете не са знаели, че под мъжките им дрехи се крият нежни създания .
Затова векове наред в бойния флот е битувала поговорката: “Жена на борда на кораба носи нещастие! ” Явно е обаче, че и този “мъжки бастион” падна под женския напор, защото и там нещата се променят на 180 градуса с динамични темпове.
Още повече се учудих , когато прочетох в пресата, че армията набира момичета за механик водачи на танкове, бойни машини на пехотата, бранетранспортьори и булдозери !!!
След като нашата армия бе орязана драстично, вследствие на така наречената "военна риформа", както казваше бившия военен министър Димитър Луджев и достигна своя рисков минимум, десетки хиляди млади мъже забравили, какво е чест и достойнство, се спасиха от войнишка служба и емигрираха в чужбина. Дамите пък, напук на всякаква логика , решиха да заемат техните места във войската.
Явно, че у нас отдавна е забравен споменът за нашите бащи и деди, които са идвали от другия край на света, за да отбият воинския си дълг към Отечеството и да се запишат доброволци в армията по време на войните за национално обединение.
Психолозите наричат това явление - “смяна на местата на половете и подмяна на ценностната система”. Нещо като слаби мъже, които сдават фронта при първата трудност и ги е страх да поемат отговорност и силни, мъжки, момичета, които вместо да бутат бебешки колички са запасали пищови и дават караул с калашник на рамо.
Преди доста време, от медиите изтече съобщение , че в пехотата имало назначени 1300 жени за професионални войници , много от които на длъжност автоматчик и снайперист!
Въпреки моите уважения към тези момичета, обаче силно се съмнявам дали тези войнички ще могат при една евентуална агресия срещу нашата страна, да се противопоставят ефективно на противника. Когато имаш едва 20 хиляди войници в Сухопътните войски, да назначиш 1300 жени в строя за мен е малко смущаващо като факт.
Повечето от нарушенията на жените в армията са свързани с нерегламентираните им контакти с низши и старши чинове от мъжкия пол Някои ще кажат - такива работи стават и в американската армия, където преди известно време един адмирал бе наказан за сексуални издевателства над подчинените му жени под пагон. Като в притчата за забранения плод, явно е голяма съблазън за някои военнослужещи да се възползват от своето служебно положение и да посегнат на своите колежки или подчинени жени. За такива случаи разбираме обаче само, когато жените възроптаят срещу тази порочна практика. Ами ако си премълчат?!
За съжаление, наред със стотиците дисциплинирани “мъжки” момичета в армията, които съвестно изпълняват своите служебни задължения, има и такива униформените поклонички на Амур, които направиха главозамайваща кариера и подозрително бързо отидоха да учат второ висше образование и западен език в престижни университети и военни академии!!!
Преди години четох в един вестник, че отговорни офицери от ГЩ се били разтревожили от зачестилите случаи на бременни професионални войнички и това било повод да се издаде заповед, с която се забранява на командирите в армията да ги карат да вдигат тежести по големи от 5 килограма, за да не се повредят бъдещите им рожби. На пръв поглед това е трогателно и показва грижи за подчинените, но като се замисли човек, неволно ще се попита - какви войници ще са тези момичета, ако се наложи утре да воюват? И ако командирите и Кодексът на труда им влизат в положението, ще ги разбере ли противника на бойното поле?
Много ми е трудно да възприема като нормално понятие - терминът “бременен войник”, който ту се завърне в строя след поредното си раждане, ту вземе, че пак забременее, като му дотегнат тегобите на службата! Тъй от бременност на бременност - току виж минал срокът на войнишката му служба. Вярно има и изключения, които се стремят да се докажат в този мъжки свят, какъвто е случаят с танковият генерал Полина Недялкова и генералите от МВР Нанка Серкеджиева и Нонка Матова, началникът на РПУ в София - полковник Наташа Николова и други, но те според мен - само потвърждават правилото .
Така вместо истински войници, редуцираната ни до минимум, армия в последно време се напълни с наперени юначки, запретнали ръкави на големите си камуфлажни куртки. Аз не съм женомразец и отчитам, че жените настъпват във всички сфери на живота, но въпреки това, не мога да възприема за нормално техния настървен стремеж, на всяка цена да се видят в униформа.
Физическите и психическите натоварвания на кадровата служба и тегобите на казармения бит не са за техния крехък организъм, който има съвсем друго предназначение от природата. Известно, че е армията и полицията са мъжко дело, в което битуват грубия език и суровите порядки. Как ли ще се почувства в такива условия една жена под пагон ?
Мисля обаче, че каквото и да се говори, за в бъдеще жените трайно ще присъстват в живота на силовите министерства, но нека развитието им в службата да се базира не на хубавите им очи, а на реалните им качества. За целта трябва да се подобрят критериите при техния подбор и да се ограничи до минимум влиянието на субективния фактор при тяхното назначаване.
Трябва да се изготви списък от длъжности, които могат да се заемат от жени, като според мен те биха се реализирали отлично като офицери за връзки с обществеността, лекари, медицински сестри и санитарни инструктори, деловодителки, свързочнички и счетоводителки, но не и като механик-водачи, картечари и артилеристи, защото за мен това просто не отговаря на тяхното амплоа.
Така, че аз съм за жени в армията и полицията, но в ограничен мащаб и само на определени длъжности, където натоварването е по-малко.
За да не заприличат нашите войнички на оцапани в сажди и мазут безполови същества, запретнали бабаитски ръкави на лекьосаните си куртки и наподобяващи холивудската звезда Деми Мур в ролята на редник Джейн, трябва предварително да се замислим по някои въпроси.
В зората на демокрацията у нас някои естети критикуваха комунистите, че превърнали жените по време на социализма в комбайнерки и трактористки, в които нямало нищо женствено.
Тогава защо сега се опитваме да правим същото? Вярно е, че изискванията на Европейския съюз са да не се делят професиите на мъжки и на женски и да се избягва половата дискриминация при назначаване на работа. Но е и вярно, че една жена, колкото и да се прави на мъжкарана, си остава винаги жена с присъщото и чувства за финес и грация.”
.............................................
#БългарскиЩит #защитиродината #БългарскаАрмия
“Разгорелият се скандал преди няколко дни, че в МО жените били дискриминирани ме накара да извадя от личния си архив, една моя статия от преди 20 години и да видя, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено ! Уви!
полковник от запаса, доц. д-р Петър Ненков
Изтеклите преди време в медиите съобщения за секс скандали в армията между началници и професионални войнички и за служителки на полицията и следствието, които въртят успоредно със служебните си обязаности и тайни любовни романи с босове на подземния свят, като им снасят услужливо секретна информация за предстоящи операции на ГДБОП, шокира общественото мнение. При друг нашумял случай, бе констатирано, че млада жена - съдия в Плевенския районен съд живее на семейни начала с криминален престъпник, издирван под дърво и камък от полицията за серия бомбени атентати !!!
Тези случаи приличат на гангстерска сага, но те са истински и са взети от публикации в пресата. Това обаче, според мен е само върхът на айсберга, който бе разкрит по случайност. Мисля , че има и други подобни истории, които все още не са видели бял свят! Честно казано, отдавна очаквах да се случат такива събития, защото лично за мен армията и полицията са мъжки територии, в които няма място за екзотика излишни сантименти и експерименти с жени.
Вярно е, че в армиите на НАТО също служат жени. Да не говорим, че в армията на Израел наборната военната служба е задължителна, както за юношите така и за девойките, когато станат пълнолетни, но това е продиктувано от обстоятелството , че еврейската държава е много малка, а е обградена от многобройни, враждебно настроени арабски държави, които неистово желаят нейния крах. Затова и е нужна голяма и модерно въоръжена армия, която да поддържа постоянна бойна готовност, за да брани териториалната и цялост .
По време на Втората световна война, по фронтовете воюват стотици хиляди жени, мнозина от които окичват гърдите си с ордени за храброст и загиват в бой с врага. В дълбокия тил, други милиони жени се трудят край струговете в заводите или прибират реколтата от полето и спомагат за победата в грандиозния двубой с “кафявата чума”. Имената на Раймонда Диен, Лиза Чайкина, Зоя Космодемянская, Вълка Ташевска, Люба Шевцова и още много други-отдавна са станали символи на понятията патриотизъм, храброст и себеотрицание пред лицето на смъртта.
В руската армия и до днес се разказват легенди за женските бомбардировъчни авиополкове, чийто нощни въздушни набези в немския тил по време на Втората световна война всявали страх и ужас в сърцата на хитлеристите. И затова те ги кръстили с обидното наименование “нощните вещици”.
Да не говорим за войната в Чечня, когато срещу руските войници често пъти се сражавали специално обучени чеченски снайперистки и щахидки, които попадайки в обкръжение, взривявали гранатите с които били опасани. След смъртта им, намирали до пушките им несесери с козметика, защото жената си е жена, дори и когато воюва. И въпреки това, дълбоко мое убеждение е, че войната е мръсно занятие, което би трябвало да си остане мъжко дело.
Може би и заради това, въпреки героичните подвизи на женските бомбардировъчни авиополкове през Втората световна война, както и полетът на първата жена в космоса Валя Терешкова, командването на съветските ВВС след задълбочени медицински изследвания, категорично забрани през 60- те години на миналия век приема на жени за пилоти в бойната авиация, особено след настъпването на реактивната и свръхзвукова ера в самолетостроенето. Подобно бе положението в подводния и надводен боен флот, както и в парашутно-десантните войски.
През последните години това табу бе изпратено със замах в историята. Във Военновъздушното училище “Георги Бенковски“ в Долна Метрополия се обучават за пилоти на бойни и транспортни вертолети момичета, някои от които вече са пилотки с офицерски пагони в авиобаза Крумово. Бяха приети и първите жени за командоси в елитната 69-та бригада Специални сили в Пловдив, които положиха тържествена военна клетва.
От историята са известни примери, как подстригани и дегизирани в мъжки дрехи, жени са оглавявали висшия духовен клир на католическата църква, като папеса Йоана или са водели храбро в бой като капитани цели пиратски флотилии. Те са се ползвали със завиден авторитет всред старите морски вълци, но това е било възможно само защото мъжете не са знаели, че под мъжките им дрехи се крият нежни създания .
Затова векове наред в бойния флот е битувала поговорката: “Жена на борда на кораба носи нещастие! ” Явно е обаче, че и този “мъжки бастион” падна под женския напор, защото и там нещата се променят на 180 градуса с динамични темпове.
Още повече се учудих , когато прочетох в пресата, че армията набира момичета за механик водачи на танкове, бойни машини на пехотата, бранетранспортьори и булдозери !!!
След като нашата армия бе орязана драстично, вследствие на така наречената "военна риформа", както казваше бившия военен министър Димитър Луджев и достигна своя рисков минимум, десетки хиляди млади мъже забравили, какво е чест и достойнство, се спасиха от войнишка служба и емигрираха в чужбина. Дамите пък, напук на всякаква логика , решиха да заемат техните места във войската.
Явно, че у нас отдавна е забравен споменът за нашите бащи и деди, които са идвали от другия край на света, за да отбият воинския си дълг към Отечеството и да се запишат доброволци в армията по време на войните за национално обединение.
Психолозите наричат това явление - “смяна на местата на половете и подмяна на ценностната система”. Нещо като слаби мъже, които сдават фронта при първата трудност и ги е страх да поемат отговорност и силни, мъжки, момичета, които вместо да бутат бебешки колички са запасали пищови и дават караул с калашник на рамо.
Преди доста време, от медиите изтече съобщение , че в пехотата имало назначени 1300 жени за професионални войници , много от които на длъжност автоматчик и снайперист!
Въпреки моите уважения към тези момичета, обаче силно се съмнявам дали тези войнички ще могат при една евентуална агресия срещу нашата страна, да се противопоставят ефективно на противника. Когато имаш едва 20 хиляди войници в Сухопътните войски, да назначиш 1300 жени в строя за мен е малко смущаващо като факт.
Повечето от нарушенията на жените в армията са свързани с нерегламентираните им контакти с низши и старши чинове от мъжкия пол Някои ще кажат - такива работи стават и в американската армия, където преди известно време един адмирал бе наказан за сексуални издевателства над подчинените му жени под пагон. Като в притчата за забранения плод, явно е голяма съблазън за някои военнослужещи да се възползват от своето служебно положение и да посегнат на своите колежки или подчинени жени. За такива случаи разбираме обаче само, когато жените възроптаят срещу тази порочна практика. Ами ако си премълчат?!
За съжаление, наред със стотиците дисциплинирани “мъжки” момичета в армията, които съвестно изпълняват своите служебни задължения, има и такива униформените поклонички на Амур, които направиха главозамайваща кариера и подозрително бързо отидоха да учат второ висше образование и западен език в престижни университети и военни академии!!!
Преди години четох в един вестник, че отговорни офицери от ГЩ се били разтревожили от зачестилите случаи на бременни професионални войнички и това било повод да се издаде заповед, с която се забранява на командирите в армията да ги карат да вдигат тежести по големи от 5 килограма, за да не се повредят бъдещите им рожби. На пръв поглед това е трогателно и показва грижи за подчинените, но като се замисли човек, неволно ще се попита - какви войници ще са тези момичета, ако се наложи утре да воюват? И ако командирите и Кодексът на труда им влизат в положението, ще ги разбере ли противника на бойното поле?
Много ми е трудно да възприема като нормално понятие - терминът “бременен войник”, който ту се завърне в строя след поредното си раждане, ту вземе, че пак забременее, като му дотегнат тегобите на службата! Тъй от бременност на бременност - току виж минал срокът на войнишката му служба. Вярно има и изключения, които се стремят да се докажат в този мъжки свят, какъвто е случаят с танковият генерал Полина Недялкова и генералите от МВР Нанка Серкеджиева и Нонка Матова, началникът на РПУ в София - полковник Наташа Николова и други, но те според мен - само потвърждават правилото .
Така вместо истински войници, редуцираната ни до минимум, армия в последно време се напълни с наперени юначки, запретнали ръкави на големите си камуфлажни куртки. Аз не съм женомразец и отчитам, че жените настъпват във всички сфери на живота, но въпреки това, не мога да възприема за нормално техния настървен стремеж, на всяка цена да се видят в униформа.
Физическите и психическите натоварвания на кадровата служба и тегобите на казармения бит не са за техния крехък организъм, който има съвсем друго предназначение от природата. Известно, че е армията и полицията са мъжко дело, в което битуват грубия език и суровите порядки. Как ли ще се почувства в такива условия една жена под пагон ?
Мисля обаче, че каквото и да се говори, за в бъдеще жените трайно ще присъстват в живота на силовите министерства, но нека развитието им в службата да се базира не на хубавите им очи, а на реалните им качества. За целта трябва да се подобрят критериите при техния подбор и да се ограничи до минимум влиянието на субективния фактор при тяхното назначаване.
Трябва да се изготви списък от длъжности, които могат да се заемат от жени, като според мен те биха се реализирали отлично като офицери за връзки с обществеността, лекари, медицински сестри и санитарни инструктори, деловодителки, свързочнички и счетоводителки, но не и като механик-водачи, картечари и артилеристи, защото за мен това просто не отговаря на тяхното амплоа.
Така, че аз съм за жени в армията и полицията, но в ограничен мащаб и само на определени длъжности, където натоварването е по-малко.
За да не заприличат нашите войнички на оцапани в сажди и мазут безполови същества, запретнали бабаитски ръкави на лекьосаните си куртки и наподобяващи холивудската звезда Деми Мур в ролята на редник Джейн, трябва предварително да се замислим по някои въпроси.
В зората на демокрацията у нас някои естети критикуваха комунистите, че превърнали жените по време на социализма в комбайнерки и трактористки, в които нямало нищо женствено.
Тогава защо сега се опитваме да правим същото? Вярно е, че изискванията на Европейския съюз са да не се делят професиите на мъжки и на женски и да се избягва половата дискриминация при назначаване на работа. Но е и вярно, че една жена, колкото и да се прави на мъжкарана, си остава винаги жена с присъщото и чувства за финес и грация.”
.............................................
#БългарскиЩит #защитиродината #БългарскаАрмия