Що е то Български народен фолклор
Започвам рубриката "Потопени в извора" с може би една от най-важните и основоположни теми - Що е то Българския народен фолклор и що е то фолклор. От къде идва и защо и до днес използваме този термин.
Думата фолклор е използвана за пръв път през 1846 г. от английския учен Уилям Томас. Фолклор е сложна дума и е съставна от двете английски думи folk /народ/ и lore /знание, мъдрост/ и буквално означава “народно знание”. Според Уилям Томас “фолклорът” е: “традиционните вярвания, легенди и обичаи, запазени у обикновения народ”.
В България за първи път терминът е бил употребен от проф. Иван Шишманов: “Фолклорът е всичко онова, което народът знае за себе си, за своите близки, за света и околната среда, както и за природата”. Професорът предлага чуждицата да бъде избегната и вместо фолклор да се говори за народонаука, но терминът придобил вече международна популярност се налага и у нас.
Днес учените фолклористи предлагат по-широко определение за фолклор. Фолклорът е народната художествена култура - всичките разновидности на народното изкуство.
Фолклорът включва в себе си:
- Словесните народни произведения - песни, приказки, предания, легенди, поговорки, гатанки;
- Народната музика и народния танц;
- Ритуалите и обредите;
- Вярванията, знанията и обичаите;
- Народната медицина - например лечение с билки;
- Традиционните носии и др.
Характерни черти:
- Художественото творчество на народа;
- Устно творчество - предава се от уста на уста;
- Колективно творчество - фолклорът отразява основните ценности и представи на колектива /фолклорната общност/, а не на отделната личност;
- Анонимност - не се знае кой е автора;
- Променливост - предавайки от човек на човек всяка история бива украсявана и допълвана от разказвача.
Като финал на днешната рубрика, а и на всяка следваща, ще ви дам повод за размисъл с известна българска поговорка.
Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
28.02.2024 г. Мария Ангелиева