Страшни са външните врагове, но предатели са още по-зли
Страшно е да попаднеш в ръцете на врага, но още по-страшно е съдбата ти да се решава от твои, продали се на врага!
Няма и два дни от отбелязването на поредната годишнина на една трагедия за българския ни народ- Ньойския диктат. Трагедия която всеки един от нас носи в сърцето си и отново и отново прехвърля в главата си какво се случи и как се стигна до това.
Но докато сърцата ни са свити от болка и на пук на всички и на всичко, на целия свят и всички външни врагове, ние се изправяме и гордо заявяваме “Няма да забравим! Няма да простим!”- така както са го правили и нашите дядовци, в това време в общ хор милите ни сънародници, добре подплатени от чужди фондации и международни организации, да се грижат за нашата просвета и европейско бъдеще, не спират да сипят помия, подигравки и обиди за това как това е минало и колко било справедливо.
Всичко това ме кара да се замисля, какви късметлии сме, че Ньойския договор не е писан от българи. От всички тези “модерни евроатлантици”, готови да дадат мило и драго, пък ако ще това да е и собствената им майка и корен, но само и само да се харесат на външните си господари.
А, колко по-страшно е, че това дори са и историци, вписали се успешно в днешната реалност, защитили удобни трудове и радващи се на гласност и публичност. Тяхната роля е да ни разсейват, разделят, да хабим излишна енергия и да ни разколебават.
Но нека да знаят - те ни правят още по-силни, още по-отдадени на нашата кауза и историческа памет!
НЯМА ДА ЗАБРАВИМ, НЯМА ДА ПРОСТИМ!