България ще ни презре!
…
На три морета разпростряна,
земи нашир-надлъж покрила,
погълнала докрай Балкана,
белей родината ни мила.
Но идат времена ужасни!
Горко на нашите правнуци!
В земята ни така прекрасна
ще плъзнат турци и айдуци.
Не вярвайте, че са се спрели,
че отървали сме се век.
Араби, турци, с чалми бели
ще ни поробят пак след век.
Народе, де си се запътил?
Защо забрави тоз завет?
Защо отворил си им пътя
да те прегазят без ответ?
Аз тук сега ви завещавам!
Бранете нашата земя.
Не с китка мека, а със сабя.
Вий спрете страшната вълна!
Ще бъдат в гроба мойте кости.
Но ще ви гледам из небе.
Не пускайте ислямски гости.
България ще ви презре!
….
Едно прочувствено и изпълнено с болка от днешната реалност, стихотворение на Силвия Недкова.
И макар написано с ирония и публикувано като първоаприлска шега от името на Великия Дядо Вазов, то неговите послания са като кинжал, прорязващ вече отворените рани на българския суверинитет.
Не чакайте тези думи да се превърнат в пророчество! 
Присъединете се към нас! 
